БХБЦ

Slogan
none.png
Bulgarian English German Russian Turkish
Statii

  ДОСТОВЕРНОСТТА НА БИБЛИЯТА

Герхард Майер

word

2013-10-15 235519Насред една от големите китайски реки се издига скала, която се вижда отдалеч. В миналото тя е служела като знак за корабите. Дълго капитаните е трябвало да се ориентират по нея, за да продължат благополучно пътя си.

Можем ли да кажем същото и за Библията? Дали тя е нашият пътеводител, по който да се ориентираме, и като го следваме, да извървим житейския си път с Бога? Верни ли са думите на баварския свещеник Вилхелм Лее, казани в душегрижителски разговор с човек, изправен пред изкушение: „Доверявай се на Неговото Слово, само не се заблуждавай. Всичко останало да не те вълнува”?

I. Какво зависи от достоверността на Библията?

1. От достоверността на Библията зависи отговорът на въпроса действително ли Бог говори с нас. В Йеремия 10:5 идолите се описват така: „Те стоят прави като плашило в бостан, но не говорят; трябва да се носят, защото не могат да ходят.“ Дори този, който допуска, че Библията само отчасти е достоверна, ще намери в нея слово от Бога. Но той не би могъл да каже с точност къде и какво всъщност ни говори Бог. Такъв човек винаги ще се съмнява дали словото, което му е било открито току-що, е наистина Божие Слово.

2. От достоверността на Библията зависи отговорът на въпроса дали Богът, Който е Отец на Иисус Христос, и другите божества са едно и също (например библейският Бог и Аллах).

Да предположим, че Библията е само „извадка“ от общата религиозна история на човечеството. Тогава съществува вероятност да намерим доза истина или дори голям процент от нея в другите религии.

3. От достоверността на Библията зависи отговорът на въпроса дали Бог обявява пред света Своята присъда над него и ако е така, каква именно е тя. Откъде, ако не от Библията, мога да разбера каква участ ме чака в бъдещето? Дали в края на нашата история ни очаква разрушен, едва пълзящ напред или пък съвършено нов свят? Какво съответства на Божията воля – бракът или безбрачното съжителство? Ако от Библията не можем да получим достоверен, ясен и еднозначен отговор, тогава в края на краищата няма да намерим никакъв отговор.

4. Тук ще засегна само още един въпрос: какво ни чака след смъртта? Прав ли е древногръцкият философ Епикур, който веднъж казал: „В продължение на цялата вечност ние няма повече да съществуваме“? Отговорът отново зависи от достоверността на Библията. Без нея вярващият няма достоверна концепция, а само - собствено мнение.

5. Но всичко, изброено дотук, не казва най-важното. А то е: ако Библията не е достоверна, аз не знам кой е Иисус! Последствията от тези съмнения можем да проследим в хода на цялата история на Църквата. Да разгледаме няколко примера. Отварям тълкуването на Евангелието от Матей, издадено през 1981 г. В предисловието чета, че Матей „равинизира“ (от думата „рави” – учител на еврейски) учението на Христос и „прокарва пътя на новия легализъм (законничество)“. Това същевременно означава, че Матей описва един неопределен, отчасти изкривен образ на Иисус! Тогава не мога повече да идвам при кръста с онази увереност, с която някога Мартин Лутер отива там. Ето един цитат от тълкуването на М. Лутер за Посланието към галатяните (1531): „Ако е вярно, че Христос е станал проклет, т.е. вместо мен, грешника, се е подложил на Божия гняв и е казал: „Аз съм извършил онзи грях, който Мартин е извършил”, тогава Той самият е проклет от Закона, но не заради Себе Си.“ Ако Библията не е достоверна, ако не разполагаме с реален образ на Христос, в крайна сметка е прав онзи, който обяснява ст. 45 от 10 гл. на Евангелието от Марк, с важните думи на Иисус Христос: „Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ като продукт на елинистичната християнска вяра в изкуплението. А тогава няма как да бъда сигурен, че Иисус е бил разпънат на кръста като жертва вместо мен, заради моите грехове!

2013-05-27 171514

II. Какво можем да кажем като потвърждение за достоверността на Библията?

Никой от нас не би бил удовлетворен от простото твърдение: можеш да се довериш напълно на своята Библия. Искаме да знаем нещо повече. Ще започна от три прости факта.

1. Библейският текст е много по-достоверен от всички останали текстове на древността.

Сътрудник към института в Мюнстер, който изследва текста на Новия Завет, в един от „Библейските репортажи“ пише така: „Истинността в съдържанието на новозаветните текстове никога не се е поставяла под съмнение, въпреки че те се разпространяват под формата на ръкописи.“ Тоест никой от нас не може да се задоволи с твърдението, че всъщност нито един човек не знае какво е пишело в оригинала. Не е така! Библията не е първият писмен паметник в историята на човечеството. Хилядолетия преди нейното написване хората вече отбелязват важните събития от живота си върху камък. В дворцовите архиви на северния сирийски град Мари са намерени 25 000 глинени плочки, които датират от 2200-1800 г. пр. Хр., - от времето, когато е живял Авраам. В друг сирийски град – Ебла - се пазят 13 000 плочки, които учените отнасят към 3 000 г. пр. Хр. На една от деветте изпечени глинени плочки в храма на бога на слънцето се разказва за живота на сирийски цар (около 1750 г. пр. Хр.): за неговия поход към Средиземно море, за войната му с трима царе от Среден Ефрат, за възстановителните работи по брега на Ефрат, за построяването на храма, а също - различни химни и молитви. Това показва, че още от времето на патриарсите историята се запазва подробно в писмен вид. В Библията четем, че цар Давид утвърждава длъжността писар около 1000 г. пр. Хр. (II Цар. 8:17; 20:25). Близо до Кумран е намерен свитък с книгите на дванадесетте пророци, съставен приблизително по времето на Христос. Той съдържа две трети от текста на пророк Агей. Този свитък е 1000 години по-стар от нашия, съвременния текст, записан около 1000 години след раждането на Христос. Но най-интересното е, че при сравнението на древния свитък с нашия текст в цялата книга на пророк Агей са намерени само две малки неточности. Това означава, че за хилядолетния период на съществуването си тази книга е останала непроменена. Най-ранната известна част от ръкопис на древногръцкия мислител Аристотел е по-млада от своя оригинал с 400 години, на Омир – с 1000, на Платон – с 500, на Юлий Цезар – с 900. Докато разликата между най-древната част от Библията, достигнала до нас, и времето на написването й, е само 40 години.

2. Библията винаги е опровергавала своите критици.

Ако Църквата се ориентираше според т. нар. историческа критика, не би трябвало да вярва, че цар Валтасар някога е живял и е управлявал. Но при археологически разкопки през XIX в. е било установено, че Валтасар е управлявал във Вавилон като принц наследник, за което се разказва в книгата на пророк Даниил. Ако Църквата се ръководеше от позицията на Тюбингенската критическа школа през XIX в. и някои други тълкуватели, не би трябвало да вярва, че Евангелието от Йоан е било записано от самия апостол, при това още през I век. Намерената през 1934 г. малка част от 18 глава на това Евангелие обаче показва, че трябва да се въздържаме от позицията на споменатите направления в критиката. Ако вземем като отправна точка мнението на критическата школа на Бултман, не би трябвало да вярваме, че Иисус предрича Своята изкупителна смърт и възкресението Си. Ако вървяхме по стъпките на някои други критици до 1914 г., нямаше да вярваме, че Витесда някога е съществувала. Още през 1936 г. френски коментатор твърди, че ап. Йоан е измислил петте зали в тази къпалня, за да загатне за Петокнижието на Мойсей. Направените археологически разкопки обаче показват, че Витесда всъщност представлява двойна къпалня, която не само от четирите си страни е заобиколена от зали, но има и пета зала над разделящата къпалнята стена. Подобна критика на Библията не е имала и няма да има успех. В историческата си достоверност Свещеното Писание винаги е било способно да защити себе си.

3. Пророчествата от Библията - там, където можем да ги проследим, - се изпълняват.

В дискусиите за достоверността на Библията на този въпрос обикновено не се отделя достатъчно внимание. Ще дадем два примера. Първият е свързан с пророчеството за Месия. Иисус е потомък на Авраам (Бит. 12 гл.). Родословието Му води към цар Давид (II Цар. 7 гл.). Роден е във Витлеем (Мих. 5 гл.). Според Исая 53 гл. Той принася живота Си в жертва за грях, според пророк Захария (12:10) е бил прободен, в Псалм 16 е казано, че е възкръснал. Тези пророчества, изречени в различно време чрез различни пророци, се изпълняват!

Вторият пример може да се стори на мнозина още по-актуален. Спомням си часовете по литература в гимназията. Четяхме Лесинг, който е бил убеден, че времето на съвършенството „непременно ще дойде”. Човечеството се стреми към съвършенство и възлага всичките си надежди на доброто у човека! Иисус не е бил толкова оптимистичен. Неговите думи в Матей 24 гл.: „И ще чуете за войни и военни слухове… Ще се умножи беззаконието… Ще има голяма скръб…“ Христос се оказва прав. Някои дотолкова са разтревожени от тези пророчества, че започват да философстват. Ние обаче сме призовани да гледаме трезво на нещата. И реалистичният анализ ясно доказва: пророчествата от Библията във всички случаи, когато можем да ги проверим, са изпълнени.

Към това бих искал да добавя още три извода. Те имат отношение към вътрешната страна на нашата вяра. Защото сигурността, че Библията е достоверна, произлиза преди всичко от вътрешното убеждение, което е резултат от следването на Христос на практика.

а. Библията по неповторим начин е вдъхновена от Божия Дух

Бернхард Ланг, католически богослов, издава през 1980 г. изследване, наречено „Необикновената Книга”. Става въпрос за Библията. Там той отбелязва: „Днес почти нищо не се говори за боговдъхновението.” Прав е. В литературата ще намерите подробно изложение например на това, как е възникнала вярата във възкресението. Но се говори малко или почти нищо за факта, че автор на Библията е Божият Дух. Нещо повече, създава се впечатлението, че хората сами, след като стъпка по стъпка са се усъвършенствали в своето мислене, са достигнали до едни или други изводи. Например: „И така, в крайна сметка сме свидетели на объркващо многообразни апокалиптични възгледи за възкресението и Божия съд... Едни отстояват възкресението на всички преди съда... други - възкресението само на праведните след съда...“ Всички тези възгледи се изброяват без какъвто и да било опит да се види в тях някакво единство. Библейското свидетелство звучи по друг начин: „Бог… е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, а в края на тези дни говори на нас чрез Сина“ (Евр. 1:1-2); „…светите човеци са говорили от Бога, движени от Светия Дух“ (II Пет. 1:21). Ето защо достоверността на Библията според казаното в самата нея и съгласно опита на вярващите се основава на факта, че тя е вдъхновена по неповторим начин от Божия Дух.

б. Божието Слово има сила, способна да ни промени

Нека се върнем към опита, който има всеки вярващ. Както споменахме, за да се докаже достоверността на Библията, са нужни не само сухи факти. Нужен е и откликът на човешкото сърце! Ако проследим историята на съживлението, ще се убедим, че то е възможно единствено там, където животът на хората се ръководи от Библията. Един вярващ бил привикан в съда за разпит. Обвинили го, че посещава забранени богослужения. Обещали да снемат обвиненията, ако той се съгласи да им докладва за подобни събрания. Човекът отклонил това предложение, защото като християнин не можел да постъпи така. Той помолил да му дадат един ден за размисъл вкъщи. Там отворил Библията и прочел стих 16 от 19 глава на книгата Левит: „Да не обикаляш между народа си като клеветник…“. След като цитирал това място от Писанието, го пуснали. Разбира се, можем да кажем, че случайно е намерил този стих. Но няма как да не отбележим две фундаментални предпоставки: а) този човек е имал жизнена връзка със Свещеното Писание; б) доверявал се е на Божието Слово и му е бил послушен. Затова то е имало силата да определи неговото поведение. И така, духовният живот и съживлението са възможни само там, където животът е основан върху цялата Библия. Забелязваме това и когато става дума за увереност в прошката. Откъде да получим тази увереност, ако не от Божието Слово?! Карл Хайм пътувал със студентите си до Франкфурт, където гостували на Хъдсън Тейлър - мисионер, работил в Китай. В разговора между Тейлър и студентите се повдигнал въпросът за достоверността на Библията. Тейлър казал: „Господа, какво ще правите, ако утре трябва да пътувате до Тюбинген? Ще погледнете разписанието и в определеното време ще бъдете на гарата. Там ще ви чака влакът, който ще ви закара в Тюбинген. По същия начин постъпвам с моята Библия. Отварям я и се опитвам да се придържам към написаното там. При това става ясно, че тя е достоверна.” Свещеното Писание ни говори за прошката, то ни обещава водителството на Светия Дух, подтиква ни да се молим. Ние осъществяваме всичко това в нашия живот и чувстваме как под влиянието на Божието Слово се обновяваме. Единствено Божието Слово има сила, способна наистина да ни промени!

в. Основата на Евангелието - вестта за кръста - не може да бъде измислена

В Евангелието от Матей четем: „А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и казваха: „Ти, Който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божи Син, слез от кръста.” Също и главните свещеници с книжниците и старейшините Го подиграваха, като казваха: „Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него. Уповай се на Бога: нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: „Божи Син съм.” По същия начин Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници“ (Мат. 27:39-44). Разпънатият обаче не слиза от кръста! Защото е поел върху Себе Си греховете на тези, които минават покрай Него. Защото е взел вината на всички управници, първосвещеници, книжници, старейшини, фарисеи и садукеи. Защото е поискал да поеме върху Себе Си и вината на хората, които заслужено висят на кръста до Него, за да ги спаси от Божия съд. А най-важното, защото е знаел, че без Неговата заместническа смърт нито един човек не може да се спаси. Заради любовта си към хората Той не слиза от кръста. Всички религии първо решават въпроса за властта, след това - и въпроса за вината (Карл Хайм), т.е. първо се опитват да преобразят света. Иисус Христос не постъпва така. Той променя човека. Всички религии се основават на саможертвата на хората. Христос постъпва различно: Божият Син принася Себе Си в жертва. Всички религии правят възможен достъпа до Бога само на праведните. Христос отново действа различно. За Него се говори в Посланието към римляните: „Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (5:8-10). Тази история за Божията любов към погиващото човечество просто не би могла да бъде измислена.

bible-sunset-2III. Какво следва от факта, че Библията е достоверна?

Ако Библията е достоверна, какво следва от това? Накратко бих искал да се спра върху два аспекта.

1. Изучавайте Библията!

Може да го кажем както го е формулирал Джон Мот в своите двайсет и осем кратки жизнени правила: „За да израстваме духовно.” Да изучаваш Библията, означава и да израстваш в познанието на Бога. Това може да стане в библейски училища, вечерни курсове или на семинари. А който е възпрепятстван да ги посещава, би могъл вкъщи да се задълбочи в своята Библията.

2. Живейте според Библията!

Каква полза има от обучението, ако придобитите знания не се прилагат?! Няма смисъл от богословие, което не се реализира на практика. В такъв случай бихме имали само една добре обоснована правоверност, която обикновено пречи за осъществяването на Божия план в нашия живот. Как да живеем според Библията? По принцип всичко се свежда до процес, който обхваща целия живот. При едно от нашите пътувания жена ми записа няколко реда от надгробен камък: „... Баща на 11 деца, дядо на 7 внуци, беше спокоен в страданията, смел във вярата и молитвата, блажен в смъртта.” Ето така трябва да се живее според Библията! Като й се доверява напълно, човек върви по онзи път, който Бог показва в Словото Си. Това наистина е верният път в живота! „Блажен в смъртта” – за постигането на тази цел Библията иска да ни окаже своята надеждна помощ.


 


 

 

Медия

Статии Богословие, апологетика, философия, ереси...sam-4 Аудиозаписи на проповеди, семинари...Видео Видеозаписи от служения и събития...sam-6-mono
none.png